Преподавателят от ПУ, който накара младите да четат чрез музика
Голяма част от рока залага на литература, митология и дори на Библията, казва Клео
Образованието е в много дълбока криза. Не само тук, но и в целия западен свят. Ценностните устои са разпаднати
В момента сме загубили представа кое е реално и кое измислица, кое е сън и кое действителност. Хората не обичат да ги будят
Паулина Гегова
Човек може да бъде будител по много начини. Може да не се определя като такъв и пак да събужда умовете на останалите. В настоящето пример за будители са учителите и преподавателите, които захранват мозъците на децата ни и ги учат както на знания, така и на ценности. Будителят, който си избрахме да ви представим навръх 1 ноември, е професор Клео Протохристова. Преподавател в Пловдивския университет, с 42 годишен стаж в образованието. Като специалист по антична и западноевропейска литература във Филологическия факултет, Клео е изградила една много интересна, макар и не единствена в България, идея как да накара младите хора да четат.
Сегашното поколение подрастващи не обича да чете, или поне не по начина, по който е общоприето. Дойде времето на постмодернизма, където хората решиха да променят представата за литературен канон. Да, вярно е, че той привилегирова определени имена и произведения и пренебрегва други, но когато отхвърлим канона, отваряме една бездна от неясни критерии. Всеки отхвърля, но не дава нови предложения какво да четем. В същото време, се сблъскват два културни модела – на Гутенберговата епоха и на новите информационни технологии, а резултатът е кризисна ситуация. Тези сблъсъци са свързани до някъде и с това, че живеем във време, в което сме задръстени от информация, обяснява Клео.
Точно от там тръгва и идеята й. Да открие по-достъпен и любопитен начин да стигне до младото поколение, за да го накара да чете. Така създава курс като избираема дисциплина, наречен „ Рок музиката като литература“. Въпреки нагласата, че литературата принадлежи към високата култура, а рокът е пропонент на контракултурата , на практика рок музикантите използват символния капитал на литературата по много и най-разнообразни начини. Най-нагледният пример за това са имената на много групи или заглавията на албумите им. Те са почерпени от литературни творби и сюжети. Genesis, The Doors, Uriah Heep са най-популярните примери. Показателно е, защото Uriah Heep си избира името на един от най-антипатичните герои на Дикенс и в този жест има ярка провокация.
Оказва се, че голяма част от рок музиката залага на литература, митология и дори на Библията. И Клео дава на студентите си да анализират тези текстове, намират източниците, разсъждават върху тях. В heavy metal-a например освен скандинавска митология има и последователен интерес към Омир.
Използвах един албум на Manowar, в която има цитати от „Илиада“, и студентите я прочетоха, за да ги издирят, а преди им беше безинтересна. Песента на Миг Джагър и Стоунс пък – „Sympathy of the Devil“ е препратка към „Майстора и Маргарита“ на Булгаков, който е изключително сложен автор. Да не говорим за Шекспир, който е в основата на много песни от британския рок, споделя литературният историк.
Българският рок не изостава от предпочитанията на Клео. Групи като Епизод са го доказали с възрожденските произведения, от които черпят лирики. „Хамлет“ на Щурците е разказана част от едноименната пиеса. И това са само част от изпълнителите, които се вдъхновяват от родната и световна литература.
Образованието е в много дълбока криза. Не само тук, но и в целия западен свят. Ценностните устои са разпаднати. Не се обръща достатъчно внимание на хуманитарните науки. Всички се целим към резултатите и материалните блага, а хуманитарните науки не могат да ти ги дадат. Затова не мисля, че в днешно време е уместно да се използва думата будител. Това е метафора, която отразява други времена. Времето на Възраждането, където отделни личности са подтиквали хората да се събудят и прогледат. В момента сме загубили представа кое е реално и кое измислица, кое е сън и кое действителност. Хората не обичат да ги будят. Но ако човек работи в образованието трябва да има ценностен императив. Да накара останалите да се заразят от идеята му. Тогава може и да не заспят, завършва Клео Протохристова. Професорът, който взе една материя, на която се е гледало скептично, но с която младите показват добри резултати, по-активни са и по-изобретателни. В крайна сметка изкуствата са свързани тясно едно с друго. Те не си пречат, а се подпират взаимно.
